Свят в сиво
Когато детето бърка или дълго не може да познае някой цвят, трябва да се обърнете към специалист, за да изясните дали това не е резултат от вроден дефект на зрението.
Благодарение на ретината, човешките очи различават около седем милиона цветове и отенъци.Възприемащият апарат на очите съдържа само три типа пигмент, чувствителни към три цвята – червено, зелено и синьо. Това, че виждаме света разноцветен, е резултат от смесването на тези цветове. Това е така, когато всичко е в норма. Но се срещат хора, при които някой от пигментите отсъства или присъства в недостатъчно количество. Със самото раждане, те възприемат света по-различно от останалите. Тези хора се наричат далтонисти.
Децата с нарушено цветоусещане често не осъзнават, че са различни от другите. Това се случва, защото всички ние сме свикнали за обозначаването на основните цветове да използваме общоприети прилагателни. Тревата е зелена, небето - синьо, кръвта -червена. Но далтонистите разбират тези прилагателни по свой начин. Известният далтонист Джон Далтон – английски учен, който за първи път описва цветната слепота, не разпознавал червения цвят. За първи път узнал за своя недостатък, когато бил на 26 години и случайно му казали, че неговата сива жилетка не е сива, а червена.
Далтонизмът (пълната или частична цветна слепота) е наследствен дефект на зрението, който се предава с Х-хромозомата. Най-често се предава от майката-носител на гена към сина. От тази „болест“ страдат около 8 % от мъжете и само 0,5 % от жените.
Повечето хора смятат, че далтонистите въобще не виждат цветове. Всъщност, едва 0,1 % от тях виждат света в черно-бяло. В повечето случаи се наблюдава отслабване на цветоусещанията: протаномалия (понижаване на възприемането на червения цвят) или деутераномалия(понижаване на възприятието на зеления цвят). Пълната цветна слепота на червения или зеления цвят се среща по-рядко, а липсата на синия или виолетовия цвят – тританомалия, практически е невъзможно.
Способността на здравите деца да различават цветовете зависи от това, какво внимание им отделят възрастните по този въпрос. Цветното зрение се развива едновременно с усъвършенстването на остротата на зрението. Смята се, че човешките очи са много чувствителни към оранжевото, червеното, зеленото и жълтото. Затова, за развитието на цветното зрение още от ранна възраст трябва да се дават на децата играчки в тези цветове, а също така и предмети в светлосиньо, синьо и виолетово. Обикновено, при правилно развитие на детето към 3-годишна възраст то започва добре да разпознава трите основни цвята, а с допълнителни упражнения може да усвои и другите. Ако има някакво отклонение във функциите на цветоусещането, при игра с цветни кубчета или при рисуване е възможно да бърка цветове. Някои учителки в детските градини отдават тази грешка на невнимание и разсеяност. Много често наказват или понижават оценките на децата. А всичко това се отразява на психиката на мъника и може да повлияе на по-нататъшното му развитие. Затова в тези случаи, когато детето бърка или дълго не може да познае някой цвят, трябва да се обърнете към специалист, за да изясните дали това не е резултат от вроден дефект на зрението.
За проверка на цветното зрение обикновено се използват специални таблици: много от вас най-вероятно ги помнят от училище или от медицинските прегледи за шофьорска книжка. Хората с нарушено цветоусещане виждат различни от нормалните цифри или геометрични фигури.

Как да защитим детските очи?

Своевременната корекция на зрението може да предотврати развитието на късогледство. Ако детето вече има проблеми със зрението и лекарят му е предписал очила, в никакъв случай не отлагайте посещението в оптиката.
Как да намалите опасността от късогледство?
Препоръчително е да се ограничава времето пред компютъра и задължително да се правят почивки при ползване. За съжаление това понякога е трудно изпълнимо. За да предпазите детските очи е добре да закупите очила, специално за работа с компютър. Изключително подходящи са очилата с преливащо бледозелено оцветяване, тъй като:
– повишават чистотата и контраста на изображението;
– понижават зрителното напрежение на очите;
– подпомагат трудоспособността;
– намаляват опасността от прогресиране на късогледството.
Очила се препоръчват при работа с компютър и при гледане на телевизия и четене. Те са предназначени за деца с късогледство, но и за профилактика.

Децата се нуждаят от предпазване на очите от слънчевите лъчи, също както възрастните, дори в по-голяма степен. Те прекарват много време в игри навън, където са изложени на директна слънчева светлина. От изключително значение за децата е слънчевите очила да блокират 100% вредните UV лъчи.

Много експерти в областта на офталмологията твърдят, че 80% от излагането на очите на UV лъчи се получават във възрастта до 18 г.

Детските очи са много по-чувствителни към UV и HEV светлината поради понижената филтрация на високоенергийните лъчи от вътреочната леща. Това е особено присъщо за малките деца, именно за това е важно децата да бъдат научени да носят слънчеви очила веднага щом започнат да играят навън.

Хубавото при слънчевите очила в наши дни е, че вече има голямо разнообразие от продукти за деца, подходящи модели за всички вкусове. Дизайнът е създаден така, че да се харесва на децата и те с радост и желание да носят очилата с тъмни стъкла, които родителите са закупили. Материалите, от които са направени очилата, са еластични, хипоалергични и в повечето случаи устойчиви на счупване.
За предпочитане е детските очила да са с органични стъкла, които блокират 100% от UV лъчите и са издръжливи на случайни удари.

Какви очила да изберем?

За по-малките (до 6 год.) все още „властват” шарените, пластмасови рамки с ярки цветове и образи на герои от комиксите.
Най-прогресивният дизайн за слънчеви очила за деца (възрастовата група от 6 до 12 г.) е копие на дизайна при очилата за възрастни, тъй като малчуганите много обичат да подражават на „големите”.
Овални, кръгли, правоъгълни, тип котешки очи, или геометрични форми са на мода сега, а хитовите цветове са зелено, синьо, тюркоаз и черно. Много бързо се налагат и спорните слънчеви очила за деца, които са функционални, удобни и защитават.

Кои са най-известните рефракционни проблеми при децата?
Амблиопия (Мързеливо око) - настъпва, когато едното око се развива по-добре от другото. В процеса на израстване, амблиопичното око или т.нар. „мързеливо око” се използва по-малко. В следствие на това то става по-малко чувствително и започва да не вижда така добре. Обикновено детето не се оплаква, затова е необходимо посещенията при офталмолог да започнат още през първите месеци и да продължат до втората до третата годинка на детето. След четири годишна възраст амблиопията се лекува трудно, докато ранното лечение може да доведе до пълно възстановяване.
Астигматизъм – рефракционен проблем, който се дължи на различната кривина на роговицата (най-външния слой на окото). Това пречи на фокусиранет.Слабите форми могат да причинят главоболие или преумора. Тежките форми на астигматизъм водят до лошо фокусиране на всички разстояния.
Хиперметропия (Далекогледство)– този проблем е известен като преумора на очите, в следствие на пре-акомудация. Прекомерната работа на едното или двете очи води до парене в очите или главоболие.
Миопия (Късогледство) – намелено разстояние за ясно виждане. Детето криви едното око или да се опитва да се приближи максимално до даден обект, за да фокусира. В много случаи децата отказват да се занимават с дейности, свързани с гледане на големи разстояния.
Страбизъм (Кривогледство) – очите не гледат в една и съща посока. Едното, а понякога и двете очи може да клонят навътре към носа (конвергентен страбизъм) или навън към слепоочията (дивергентен страбизъм). Понякога отклонението на очите може да бъде и във вертикална посока. Страбизмът е един от факторите водещи до амблиопия. Някои малки деца могат да проявяват фалшиви симптоми на страбизъм. Причината се крие в това, че те нямат напълно развити назални стени, а понякога се появява нагъната кожа в ъглите на окото, която наподобява конвергентен страбизъм. Подобни симптоми могат да се наблюдават между четвъртия и шестия месец. Ако те продължат е препоръчително да направите консултация с детски офталмолог.