Когато детето бърка или дълго не може да познае някой цвят, трябва да се обърнете към специалист, за да изясните дали това не е резултат от вроден дефект на зрението.
Благодарение на ретината, човешките очи различават около седем милиона цветове и отенъци.Възприемащият апарат на очите съдържа само три типа пигмент, чувствителни към три цвята – червено, зелено и синьо. Това, че виждаме света разноцветен, е резултат от смесването на тези цветове. Това е така, когато всичко е в норма. Но се срещат хора, при които някой от пигментите отсъства или присъства в недостатъчно количество. Със самото раждане, те възприемат света по-различно от останалите. Тези хора се наричат далтонисти.
Децата с нарушено цветоусещане често не осъзнават, че са различни от другите. Това се случва, защото всички ние сме свикнали за обозначаването на основните цветове да използваме общоприети прилагателни. Тревата е зелена, небето - синьо, кръвта -червена. Но далтонистите разбират тези прилагателни по свой начин. Известният далтонист Джон Далтон – английски учен, който за първи път описва цветната слепота, не разпознавал червения цвят. За първи път узнал за своя недостатък, когато бил на 26 години и случайно му казали, че неговата сива жилетка не е сива, а червена.
Далтонизмът (пълната или частична цветна слепота) е наследствен дефект на зрението, който се предава с Х-хромозомата. Най-често се предава от майката-носител на гена към сина. От тази „болест“ страдат около 8 % от мъжете и само 0,5 % от жените.
Повечето хора смятат, че далтонистите въобще не виждат цветове. Всъщност, едва 0,1 % от тях виждат света в черно-бяло. В повечето случаи се наблюдава отслабване на цветоусещанията: протаномалия (понижаване на възприемането на червения цвят) или деутераномалия(понижаване на възприятието на зеления цвят). Пълната цветна слепота на червения или зеления цвят се среща по-рядко, а липсата на синия или виолетовия цвят – тританомалия, практически е невъзможно.

Способността на здравите деца да различават цветовете зависи от това, какво внимание им отделят възрастните по този въпрос. Цветното зрение се развива едновременно с усъвършенстването на остротата на зрението. Смята се, че човешките очи са много чувствителни към оранжевото, червеното, зеленото и жълтото. Затова, за развитието на цветното зрение още от ранна възраст трябва да се дават на децата играчки в тези цветове, а също така и предмети в светлосиньо, синьо и виолетово. Обикновено, при правилно развитие на детето към 3-годишна възраст то започва добре да разпознава трите основни цвята, а с допълнителни упражнения може да усвои и другите. Ако има някакво отклонение във функциите на цветоусещането, при игра с цветни кубчета или при рисуване е възможно да бърка цветове. Някои учителки в детските градини отдават тази грешка на невнимание и разсеяност. Много често наказват или понижават оценките на децата. А всичко това се отразява на психиката на мъника и може да повлияе на по-нататъшното му развитие. Затова в тези случаи, когато детето бърка или дълго не може да познае някой цвят, трябва да се обърнете към специалист, за да изясните дали това не е резултат от вроден дефект на зрението.
За проверка на цветното зрение обикновено се използват специални таблици: много от вас най-вероятно ги помнят от училище или от медицинските прегледи за шофьорска книжка. Хората с нарушено цветоусещане виждат различни от нормалните цифри или геометрични фигури.